Открития

Инженерната изследователска и творческа дейност на „ИСИИ“ е изцяло фокусирана върху създаване на прототип на цялостен (холистичен) IT продукт за управленско моделиране на икономиката на индустриалното предприятие – IT продукт, който по-късно намира подходящо определение чрез две понятия: „холистична ERP система“ и „дииновативна ERP система“, със съкратено означение „2inERP“.

Всички пазарно предлагани ERP системи във времето 1998 – 2008 година са фрагментарни (схоластични) и единствената причина за това е, че няма създадена теория и терминология на цялостно (холистично) научно знание за управленски модел на икономиката на индустриалното предприятие, разглеждано първо като системен обект, а след това и като системен субект. Този факт, в съчетание с голямата амбиция на „ИСИИ“ за създаване на цялостна (холистична) ERP система изправя „ИСИИ“ пред естествената необходимост за разгръщане на сериозна инженерна дейност за създаване на необходимата теория и терминология. В резултат на тази дейност са направени редица открития като най-съществените от тях са три. В раздела „История на ИСИИ“ тези открития са определени като „инженерни познавателни платформи“ за разбиране и осмисляне на всяко индустриално предприятие като системен обект и субект едновременно.

Първата познавателна платформа дава знание за разбиране и осмисляне на всяко индустриално предприятие като системен обект, който съществува в резултат на единодействието на пет функционални системи.

Другите две познавателни платформи дават знание за разбиране и осмисляне на всяко индустриално предприятие като системен субект. Едната от тези две познавателни платформи разглежда предприятието като цялостен субект, на който е присъща йерархична система от пет вида знание, а другата го разглежда като носител на система от отговорности за собственото съществуване.

Познавателната платформа на „ИСИИ“ за предприятието като системен Обект (най-общо)

Според тази познавателна платформа, всяко индустриално предприятие – в своето качество на системен обект – съществува в резултат на единодействието на пет функционални системи: (1) система за Продажби, (2) система за Производство, (3) система за Доставки, (4) система за Финансиране и (5) система за Осъществяване на Технологична Среда на предприятието.

Представена схематично, създадената от „ИСИИ“ познавателна платформа за осмисляне на предприятието като системен обект има форма на кръст и се нарича „КРЪСТЪТ НА ИНДУСТРИАЛНОТО ПРЕДПРИЯТИЕ“, а също и „ИНДУСТРИАЛНИЯТ КРЪСТ“.

Изображение на „Индустриалния кръст“

Петте функционални системи на индустриалното предприятие движат елементите на подвластните му активи: както собствени, така и привлечени. Гледано във време интервален и технологично-системен план това движение придобива вид на два обектови потока.

Единият от тези потоци се изобразява като кръговиден и четириделен. Той се формира и движи от единодействието на системите за Продажби, Производство, Доставки и Финансиране. Наричан е популярно „оборотен поток“.

Другият поток е централно насочен и двуделен. Има предназначението да обезпечава функционирането на технологичната среда на предприятието. Този поток се движи от технологичните системи за Доставки и за Осъществяване на Технологичната Среда.

Централно насоченият двуделен поток има две части: (1) разходен поток и (2) инвестиционен поток.

Разходният поток: това са всички „обекти“, обезпечавани от системите за Доставки и за Осъществяване на Технологичната Среда, които индустриалното предприятие влага (разходва), за текущата експлоатация, а също и за поддържане на технологичната среда в състояние на експлоатационна годност.

Инвестиционният поток: това са всички „обекти“, обезпечавани от системите за Доставки и за Осъществяване на Технологичната Среда, които индустриалното предприятие влага (инвестира) в своята технологична среда за постигане на качествена нейна промяна.

Инвестиционният поток също е от две части: (1) възстановяваща и (2) развиваща . Първата обезпечава възстановяване на технологичната среда в рамките на амортизациите, а втората обезпечава развитие чрез привлечени инвестиции

За разлика от другите системи (за Продажби, Производство, Доставки и Финансиране), функционалната система за Осъществяване на Технологичната Среда на индустриалното предприятие е мета-система – от една страна тази система обезпечава формиране, поддържане и стратегическо развитие на технологична среда за другите четири основни технологични системи, а от друга страна, тя обезпечава същото и за самата себе си.

Изграждането на всяко индустриално предприятие започва с формиране и развитие на неговата система за Осъществяване на Технологичната му Среда. Технологичната среда на предприятието има две съставни части: (1) „техническа среда“ и (2) „организираща среда“.

Основният градивен и работен елемент на „техническата среда“ на всяко предприятие може да бъде подходящо  определен чрез понятието „операционно място“. Задълбоченото разяснение на съдържанието и смисъла на понятието „операционно място“, като част от една обективно по-ясна и точна терминология за описание на съвременното индустриално предприятие, би усложнило това изложение. По тази причина, тук може да се каже, че понятието „операционно място“ се явява частичен синоним на разговорното понятие „работно място“.

Множеството от „операционни места“ на индустриалното предприятие са физическата основа за формиране на неговото множество от „операционни технологични полета“. Понятието „операционно технологично поле“ се явява словесно определение на основния изграждащ елемент на всяка една от петте технологични системи на предприятието.

Освен „операционното място“ в качеството на физическа съставна част, „операционното технологично поле“ има още две съставни части, които могат да бъдат определени като „организиращи“. Това са: (1) множеството от различни по вид и форма документирани знания за управление на жизнения цикъл на полето в съответствие с неговото целево системно предназначение и (2) множество от длъжностни работници от определени части на човешкия състав на предприятието, части натоварени със съответна отговорност за съществуването на това „операционно поле“.

На основата на едно реално „операционно място“ могат да се създават различни „операционни технологични полета“, нужни за формиране на функционалните системи на предприятието, системите за: „Продажби“ „Производство“, „Доставки“, „Финансиране“ и „Осъществяване на Технологичната Среда“.

Множеството на всички организиращи съставни части, структурно присъщи на множеството от „операционни технологични полета“ формират (представляват) организиращата среда на предприятието като неделима съставна част на неговата технологична среда.

Двете познавателни платформи на „ИСИИ“ за предприятието като системен Субект (най-общо)

Осъществяването на индустриалното предприятие като системен субект се постига чрез поемане от страна на служителите му на съвкупна отговорност за усвояване, прилагане и развитие на познанията, необходими за осъществяването му като системен обект, изобразен по-горе чрез „Индустриалния кръст“.

Познанията, необходими за осъществяване на всяко индустриално предприятие като системен субект, могат да се изобразят схематично и емблематично във вид на дърво, наречено „ДЪРВОТО НА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ПОЗНАНИЯ“.

Изображение на „Дървото на Индустриалните познания“

Това изображение на предприятието като системен субект има познавателна приложимост спрямо всеки фрагмент от глобалния индустриален капитал, който може да бъде определен чрез понятието „ИНДУСТРИАЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ“.

Като всяко дърво и „Дървото на индустриалните познания“ – в неговата роля на схематично и емблематично изображение на индустриалното предприятие като системно осъществяван субект – има пет съставни части: (1) плодове, (2) листа, (3) клони, (4) стъбло и (5) корени.

Плодовете на „Дървото на индустриалните познания“ са символ на познанието на индустриалното предприятие (в качеството му на системен субект) за миналото, и по-важно за бъдещото развитие на неговия индустриален икономически резултат във вид на печалба или загуба. Състоянието и развитието на плодовете на това дърво изцяло зависят от състоянието и развитието на неговите листа, клони, стъбло и корени.

Листата на „Дървото на индустриалните познания“ са символично изображение на реализационните познания на предприятието в качеството му на системен субект. Това са актуалните познания на неговия длъжностен състав за конкретната му дейност тук и сега по реализация на системно необходимите (по логиката на „Индустриалния кръст“) време пространствени траектории на множеството от обекти, които съвкупно формират текущите капиталови активи на предприятието: както собствени, така и привлечени. Реализационните познания – отнесени към конкретен обект, елемент на капиталовите активи на предприятието – намират най-общо и точно определение чрез израза реализационни времеви интервални модели на множеството отговорности за траектории на елемента – съкратено наречени „реализационни МОТЕл-и“.

Носител на визираните отговорности трябва да бъдат операционните технологични полета на предприятието и по-точно длъжностните работници, обезпечаващи функционирането на тези технологични полета, като неразделна тяхна част.

Състоянието и развитието на листата на „Дървото на индустриалните познания“ – разглеждани като реализационни познания за постигане на икономически резултат от страна на предприятието – се намират в пряка зависимост от състоянието и развитието на клоните на това дърво.

Клоните на „Дървото на индустриалните познания“ са символично изображение на принципните познания на предприятието в качеството му на системен субект. Това са актуалните познания на неговия длъжностен състав за конкретната му дейност по създаване на принципната основа на реализационните познания. Принципните познания – отнесени към конкретен обект, елемент на капиталовите активи на предприятието – намират най-общо и точно определение чрез израза принципни времеви интервални модели на множеството отговорности за траектории на елемента – съкратено „принципни МОТЕл-и“.

Принципните познания стават основа за формирането на реализационните, като за разлика от реализационните познания, където управленските отговорности се задават в реалната времева ос, при принципните познания задаването става в принципни времеви съотношения – по принципни времеви стъпки и интервали. В последствие на базата на едно принципно познание могат да бъдат генерирани безкрайно множество реализационни познания.

Състоянието и развитието на клоните на „Дървото на индустриалните познания“ – символизиращи принципните познания, които са основа за създаване на реализационните познания – се намират в пряка зависимост от състоянието и развитието на стъблото на това дърво.

Стъблото на „Дървото на индустриалните познания“ е символично изображение на функционалните познания на предприятието в качеството му на системен субект. Функционалните познания съдържателно указват начините за създаване и резултатите от създаването на принципни познания, както и начините за създаване на реализационни познания чрез ползването на принципните познания, с цел реализирането на индустриален резултат.

Естеството на функционалните познания на индустриалното предприятие може да се разбере чрез осмисляне на обективното значение на две съдържателно свързани означения: а) „СОС на ИП“ (система на отговорностите за съществуване на индустриално предприятие) и б) „ВИПС на ИП“ (волева и идейна познавателна система на индустриалното предприятие).

„СОС на ИП“ (система на отговорностите за съществуване на индустриално предприятие) задава в съдържателно подредена форма всичко онова, което човешкият състав на предприятието би следвало да върши така, че то (предприятието) да оправдава смисъла на своето естествено предназначение. В тази роля „СОС на ИП“ се явява своеобразна „ДНК-програма“ за осъществяване на технологичната среда на индустриалното предприятие и в частност за работното поведение на неговия човешки състав, разглеждан в цялост и като неразделна част от тази среда. Казано с други думи и накратко – „СОС“ е понятие за естествено необходимото знание за обективно дефиниране на личната длъжностна отговорност на хората, формиращи човешкия състав на предприятието.

На пръв поглед, всяко индустриално предприятие има съвсем различна „СОС“ спрямо тези на другите предприятия, но след по-сериозно изследване и анализ на принципното устройство и начин на функциониране на съвременните индустриални предприятия би се видяло, че техните „СОС“ много повече си приличат отколкото различават. Причината за това сходство се корени в съдържателната еднаквост на техните „ВИПС“. „ВИПС на ИП“ е абревиатура на израза „волева и идейна познавателна система на индустриалното предприятие“.

„ВИПС на ИП“ е универсална по своето естество и представлява изграждащото духовно ядро на всяка „СОС на ИП“, като това ядро се надгражда от множество специфични за конкретно предприятие познания (за специфични технологични процеси, специфични операции и т.н.).

Състоянието и развитието на стъблото на „Дървото на индустриалните познания“ – разглеждани като функционални познания за създаване първо на принципни, а след това и на реализационни познания за постигане на икономически резултат, от страна на индустриалното предприятие – се намират в пряка зависимост от състоянието и развитието на корените на това дърво.

Корените на „Дървото на индустриалните познания“ са символ на базисните познания на индустриалното предприятие в неговото качество на системен субект. Пример за базисни познания на индустриалното предприятие са естественонаучните приложни знания по Физика, Биология, Химия, Математика, Инженерни справочни знания и много други. Знанието за универсален системен модел на индустриалното предприятие, символично изразено чрез „Индустриалния кръст“ и „Дървото на индустриалните познания“, също се явява пример за базисно познание.

„Дървото на индустриалните познания“, разглеждано в цялост, представлява едната от двете познавателни платформи за разбиране и осмисляне на предприятието като системен субект, а втората такава платформа представлява стъблото на това дърво, разглеждано като „система на отговорностите за съществуване“ („СОС“ на предприятието), изградена на основата на универсална по своето естество „волева и идейна познавателна система“ („ВИПС“ на предприятието).